РАЦИАРИЯ - какво точно се случва с българсската археология?

Унищожаването на римската колония Рациария, разположена на река Дунав, е вече добре известно и едва ли може да се нарече "новина". Даже международни организации като ICOMOS включиха "Случаят Рациария" в своя Световен доклад 2011-2013 на паметниците и обектите в риск. Парадоксалното в случая е, че именно през 2013 г. българското Министерство на Културата отпусна държавно финансиране за този обект и че археологическите разкопки тук бяха подновени официално под ръководството на Националния Археологически Институт на България. И по този начин РАЦИАРИЯ БЕШЕ ОКОНЧАТЕЛНО ЗАБРАВЕНА !

Какво точно се случва с българската археология? Беше ли Рациария опазена след намесата на Археологическия институт и беше ли наистина този обект "защитен" от Министерството на Културата? Всъщност публикациите в медиите от 2013 г. насам звучат като извадки от филм на ужасите ...






ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ

Списание Archaeologica Iuventa набира материали и изследвания за втория том на изданието. Archaeologia Iuventa подкрепя млади учени в областта на археологията, антропологията, опазването на културните паметници и всички други интердисциплинарни дисциплини, свързани с изследването на миналото. Географският фокус на списанието е района на Югоизточна Европа и по-специално на Балканския полуостров, но с удоволствие публикуваме и други изследвания тъй-като теми като опазването на материалната култура и нови методи на изследване нямат географски обхват и не могат да бъдат ограничавани в специфичен район или хронологически обхват.

Акцентът на списанието е новото поколение учени, новият подход към науката и обективният анализ на миналото. С удоволствие ще публикуваме всяко задълбочено изследване, независимо дали то третира вече известна проблематика или обнародва нови данни.






Ratiaria Semper Floreat

Нова книга

Древният град Colonia Ulpia Traiana Ratiaria е най-големият римски и византийски център в съвременна Северозападна България и столица на късноантичната провинция Dacia Ripensis. Неговите останки са локализирани в м. "Калето" в източните покрайнини на съвременното село Арчар, Видинска област.

Първите археологически проучвания на града започват още през 1952 г. и продължават до 1991 г. След прекратяване на разкоптите тук в продължение на двадесет години древният град е подложен на тотално разграбване и варварско унищожение "в търсене на съкровища". Търговията с антични предмети достига нечувани размери, а "ценности" от древната столица заливат всички аукциони в Западна Европа и Америка.

През 2009 г. Българско Археологическо Сдружение започна кампания за спасяването на този изключително важен археологически обект. За наше щастие "търсачите на съкровища" не разбират (и няма как да разберат) "истинската цена" на предметите, изравяни от този забравен от българската наука паметник. Името на тази цена е "ЗНАНИЕ", информация, която събрахме и публикувахме в първия том на поредицата RATIARIA SEMPER FLOREAT (Рациария винащи ще процъфтявва!).






Предложение ЗКН

Предложение

на Българско Археологическо Сдружение за промени в ЗКН, Глава Археологическо културно наследство

Настоящето Предложение касае глава „Археологическо културно наследство“ на ЗКН и се основава на Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (НС на РБ, сигнатура 202-01-65 от 15.10.2012 г.).

Предлагат се промени в три основни насоки:

1. Либерализация на режима за издаване на разрешителни за теренни археологически проучвания.

2. Повишаване на изискванията към извършващите теренни археологически проучвания.

3. Повишаване контрола на теренните археологически проучвания чрез промяна на функциите и отговорностите на контролиращия орган – Съвета за теренни проучвания.






Становище ЗКН

Становище

ОТНОСНО: Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (202-01-65/15.10.2012 г.)

Предлаганите промени ще имат изключително благоприятен ефект върху функционирането на „държавните“ институции като НАИМ при БАН, Катедра Археология към СУ (и всички подобни), държавните музеи, тъй-като изваждането им от гарантираното държавно финансиране (поне що се касае до инфраструктурните проекти) ще постави работещите в тях в конкурентна среда и ще ги принуди да подобрят своя капацитет и квалификация. „Държавната шапка“ в тези институции е причина в много от българските музеи (а и университети) да присъстват кадри без необходимото образование, опит и квалификация. Като пример може да се посочи РИМ-Видин, в който функцията на „археолог“ се изпълнява от служител с образование по Нова история и с образователно-квалификационна степен „бакалавър“. Включването на подобни „държавни археолози“ в Разрешителни за теренни проучвания не само че опорочава до сега действащата система, но и лишава от работа голямо количество млади хора със значително по-добра квалификация, които не са имали шанс да бъдат ангажирани в държавни институции.